Справочник

РАННИ ЗНАЦИ ЗА АУТИЗЪМ

Аутизмът (или т. нар. още разстройства от аутистичния спектър) е комплексно нарушение на развитието, което се проявява от най-ранно детство. Това е заболяване, свързано със специфично функциониране на централната нервна система. Характеризира се с качествен дефицит на социалното взаимодействие, комуникацията и въображението. Това е водещата триада на аутизма, която, когато има реални съмнения за разстройство от аутистичния спектър, трябва да се прояви през първите три години от живота на детето. Ако някои признаци за безпокойство се появят по-късно, трябва да се мисли за друга проблематика. По темата разговаряме с Цвета Таманова.

Има ли признаци, по които родителите могат да се досетят, че детето страда от аутизъм?

Симптомите могат да бъдат разглеждани в няколко основни направления.

По отношение на моториката – нещо, което е характерно за децата с аутизъм, са стереотипните движения и поведение като цяло. Те могат да бъдат прости или сложни стереотипи.

Към простите можем да отнесем махане с ръце, поклащане на тялото, удряне с глава, ходене на пръсти, въртене на едно място. Ако тези движения престанат след втората година на детето, то тогава няма повод да се мисли за аутистичен симптом, но ако проявлението им е устойчиво и ежедневно, то това е много характерен признак. Важно е да се прави разлика при кои случаи демонстрираното поведение на детето изисква да се обърне внимание. Малките деца могат да се въртят, извиват, поклащат, така че това съвсем не във всички случаи е тревожно. Детето с аутизъм стига до нараняване и въпреки това не спира.

Сложните стереотипи могат да се проявят в задаване на едни и същи въпроси и търсенето на едни и същи отговори, предпочитане на едни и същи храни, пътуване по един и същ маршрут, дори и при движенията у дома. Стереотипите служат за своеобразна саморегулация и имат за цел да доведат детето до равновесие, да го успокоят. Ето защо, ако настоятелно бъде наложено детето да спре да ги прави, това може да доведе до ескалиране на емоцията му и то да стане агресивно или автоагресивно.

Децата с аутизъм имат свръхчувствителност и възприемат обкръжаващия ги свят по различен начин. Сензорни нарушения присъстват при всички деца с аутизъм. Те лесно могат да изпаднат в сензорна претовареност – интензивни светлини, звуци, вкусове или тактилни възприятия могат да ги накарат да преживеят въздействието дори като болезнено и да предизвикат силна, понякога дезорганизираща ги тревожност. Това те могат да почувстват в различна степен и когато попаднат на непознато място или бъдат направени промени или размествания у дома им. Повишената сензитивност е и в основата на отсъстващия зрителен контакт – също един от много характерните белези на дете с генерализирано разстройство на развитието – детски аутизъм.

По отношение на нарушенията в комуникацията можем отново да наблюдаваме широк спектър: от това детето да е безсловесно, през това да има реч, но тя да не служи за комуникация, а да е повторение на чута дума, до възможност да произнася думи и да оформя кратки изречения, които е запомнило от филми, песни или реклами. Като цяло децата с аутизъм избягват контактите с околните, не се обръщат, когато ги повикат по име, не отговарят на въпроси и т.н. Много често родителите могат да предположат, че детето им има проблеми със слуха и да търсят там причината за липсата на комуникация.

Нарушенията във въображението могат да бъдат много ясно забелязани в игрите на дете с аутизъм. При него ще отсъстват ролевите игри, няма символичност, няма сюжет. Такива деца използват играчките не по предназначение и играта им също е стереотипна – да въртят колелата на камиончето или да подреждат количките си или куклите в дълга редица и т.н. Децата с аутизъм не могат да си партнират в игрите с някого, било то друго дете или възрастен. Дори напротив, намесата в неговата игра може да предизвика негативна реакция. Те сякаш са в свой свят и са си самодостатъчни.

Какъв специалист трябва да се потърси? Как се поставя диагнозата?

За да бъде поставена диагнозата „аутизъм“, е необходим преглед при детски психиатър. Детето може да бъде изследвано и от клиничен психолог, но когато става дума за медицинска диагноза, то тя се поставя от лекар. Има конкретни, надеждни и обективни методи, които да се приложат и на базата на тях да се приеме или отхвърли диагнозата аутизъм или друго разстройство от аутистичния спектър.

Кой са най-важните неща, които родителите на дете аутист трябва да знаят?

У нас вече има центрове, в които работят професионалисти от различни области, за да се постигне една комплексна и максимално успешна терапия. Защото детето с аутизъм е преди всичко дете, което има своите потребности, изисква внимание и грижи, и най-важното е да бъде обичано такова, каквото е. От друга страна, родителите на дете с аутизъм имат необходимостта от подкрепа, разбиране и помощ, за да са обнадеждени и позитивни. Това ще се отрази благотворно и на детето.

Ранното диагностициране е много важно

За едно дете, което е с аутизъм, на първо място е важно да бъде възможно най-рано правилно диагностицирано, за да бъдат насочени родителите към съответните специалисти, които да започнат работа с него и да бъдат постигнати корекции, да се повишат възможностите му за обучение или да придобие умения.

Какво е синдром на Даун

Любов, усмивка, предизвикателство голямо,
борба, стремеж към съвършенство, човешко право…….
Това е ежедневна диагноза и не ни пречи, а се превръща в наша полза.
Синдром на Даун учените го наричат,
това слънчевите деца на света са, не отричат.

Една допълнителна хромозома ги отличава
и тя от тълпата хора ги различава.
При едно на 700 бебета без значение раси и социални класи се проявява,
при кого – съдбата решава и следния апел към обществото отправя:
Ръка към различните протегнете
и с разбиране и добра дума подходете!

Любов и усмивка разберете, че тези хора от сърце раздават и прозрете:
Какво всъщност е важно в живота?
Да бъдем преди всичко хора и да знаем,
че всеки има нужда от шанс и опора.
Дайте го и вие на по-различните около вас
и светът се превърне в по-смислен и по-прекрасен за вас!

Що е дислексия? И страшна ли е?

Вероятно с дислексията се сблъсквате за първи път след като детето е тръгнало в първи клас и срещате честите оплаквания на класния, че то не се старае, не учи, не е концентрирано или не помни/разбира четенето...

В по-добрия случай, бихте могли да подозирате наличието на дислексията, ако сте от родителите, които отговорно се занимават с него и още в предучилищна са полагали усилия за въвеждането му в света на буквите... Но се е получило безрезултатно...

За дислексията, имам чувството, че знаем не от другаде, а повече от американските филми, в които се случва палавият, с обучителни проблеми положителен герой да има с години неподозирана дислексия...

Дислексията обаче е състояние, което далеч не се среща толкова рядко сред населението, колкото, може би, предполагаме. Смята се, че между 5 и 10% от хората страдат от някаква форма на дислексия, а предположенията са, че дори 17% изпитват някакви затруднения, които се асоциират с нея...

Защо обаче българите някак сме отново неподготвени, незапознати?...

Дислексията се определя като разстройство на ученето, при което се изпитва затруднения при четенето поради проблеми с идентифицирането на речевите звуци и асоциирането им с писмени знаци, свързването им в думи, тоест има неразбиране на кодирането на езика и декодирането на писмената реч. Тоест детето не осмисля, трудно запомня или не успява да започни букви и символи, у него липсва фонематично осъзнаване. Дислексията е наричана още неспособност за четене, но засяга не само четенето, писането, правописа, но и аритметичните умения.

Наблюдава се известно повтаряне на дислексията по семейна линия. Около 40% от братята и сестрите на хора с дислексия също имат някакви проблеми с четенето. Около 49% от родителите на деца с дислексия, също я имат. Науката е открила някои гени, които са свързани с четенето и обработката на езика, така че предполага се наличието на генетична и наследствена връзка.

При образни изследвания се установяват и някои различия във функционирането на мозъка при хората с дислексия за разлика от тези без и те засягат зоните в мозъка, отговорни за речта и кодирането ѝ посредством символи.

Въпреки че дислексията може да се подозира и в повечето случаи се диагностицира едва в училищна възраст, нейното наличие би могло да се предполага далеч преди детето да седне на чина.

Това, което може да е успокояващо за родителите, че децата с дислексия имат добър коефициент на интелигентност и при адекватна подкрепа отстрана на педагозите, квалифицирани в областта специалисти и семейството биха могли да се справят успешно с предизвикателствата на училището.

Изключително важно е детето да бъде емоционално подкрепяно и обучението му да бъде водено по специализирана за целта индивидуална програма.

До къде може да стигне един „дислексик“? Известни личности като Ричард Брансън, Стив Джобс, Джон Чембърс, Бил Хюлет, Робърт Едуард Търнър III, Ингвар Кампрад, Хенри Форд, Томас Хилфигър и др. се оказва, че са с дислексия...

Има случаи, в които дислексията остава недиагностицирана и се открива късно, чак при възрастния. Тестовете за разпознаването ѝ при децата и възрастните обаче са различни.

Какви могат да бъдат симптомите на дислексия?

Преди училище

Късно проговаряне
По-трудно научаване на нови думи
Затруднено произнасяне на думи, особено когато те са по-сложни, от няколко срични или съдържат близки звуци;
Проблеми при запомнянето и назоваването на букви, цифри, цветове, фигури;
Трудно научаване на стихчета и намиране на думи в рими;
Бавно развиване на фината си моторика;
Детето трудно следват сложни инструкции: забравя ги, объркано е или изпълняват само част от тях.